Р Е Ф Л Е К С И Я
ИЛИ ЗАЩО НЯМА ДА ПОДПИША ПИСМОТО-ПОДПИСКА
СРЕЩУ ОТКАЗАНОТО ВЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА?
Преди да кажеш: „Царят е гол!“,
погледни дали си облечен…
Уважаеми колеги,
знам, че малцина от вас се интересуват дали ще подпиша, или няма да подпиша писмото-подписка срещу Президента на България, по повод отказа му на вето върху ЗФИ. Но знам, че има една част от вас, която също като мен, няма да подпише този документ. Предполагам, че мотивите ви са същите, както моите, които ще споделя.
1. За 32 години (след 10 ноември 1989), нашето игрално кино все още е длъжник на българската публика и няма доказана физиономия. Все още не създало своите: „Козият рог“, „Време разделно“, „Крадецът на праскови“, „Авантаж“, „Момчето си отива“, „Краят на песента“, „Мяра според мяра“, „Оркестър без име“, „Преброяване на дивите зайци“, „Осъдени души“, „Всичко е любов“, „Мъже без работа“, „Вчера“, „Служебно положение ординарец“, „Мъжки времена“… и още, и още.
А броят на филмите създадени след демократичните промени, вече наближава тези, които кинематографията ни произведе в периода 1948 – 1989. За жалост, заглавията – сполуки се броят на пръстите на едната ръка: „Урок“, „Ага“, „Възвишение“, „Слава“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.
2. Търсейки външни инстанции и институции, които да решават съсловните ни проблеми, най-напред трябва сами да си отговорим на някои въпроси. На първо място е: Защо в началото на демократичните промени и много години след това, позволихме на едно лоби, водено от професор по кино и бивш председател на СБФД, задкулисно да се разпорежда с пускането и реализацията на филмовите проекти? А през последните 4-5 години техните манипулативни функции да изземе ново лоби на „младите лъвове“ (Новата вълна в българското кино)?
3. Защо позволихме нарояването на професионални асоциации и сдружения с право на квоти в Националните художествени комисии към ИА НФЦ, създадени с единствената цел – лобиране и прокарване на филмови проекти?
4. Защо в състава на Художествените комисии не фигурират имена на доказани български писатели и драматурзи като: Антон Дончев, Здравка Евтимова, Деян Енев, Христо Ганев, Георги Мишев, Захари Карабашлиев, Христо Бойчев, Петър Анастасов и др., а се поставят недоказани в драматургичното и писателско поприще еднодневки като: Мина Милева, Елица Петкова, Десислава Бакърджиева, Емил Марков, Пламен Манасиев, Стефан Куцаров и сие?
5. Защо нашата „задружна“ кинообщност се превърна в едно гнездо на завист, нападки и антагонизъм,? И дори при колективни отстоявания на съсловни и творчески искания, като писмата-подписки до Народното събрание за промените в новия филмов закон, бяха подписани само от 282 души (по-малко от 1/10 от хората занимаващи се с кино)?
6. Защо позволихме един сериозен Творчески съюз като СБФД (с 87-годишна история), да се превърне в една хленчеща и пишеща отворени писма и подписки, обезличена общност?
7. След като видяхме, че депутатите в Народното събрание не желаят и няма да се съобразят с нашите искания за ревизия на поправките им в закона за филмовата индустрия, не излязохме на граждански протест, както направиха учителите, медицинските сестри, полицаите и др.? И вместо да отстояваме гражданските си и съсловни права, ние пасуваме и просим вето от Президента на републиката? Недостойно е.
Смятам, че за да възвърнат създателите на българското кино граденият с десетилетия авторитет и да се радват на заслужена почит, трябва да възстановят нарушеното уважение и колегиалност помежду си, и да създават филми, които ще бъдат харесвани, както от широката публика, така и от специализираните фестивални аудитории.
А за да се създава изкуство, което е празник за душата, трябва да се влага душа при създаването на това изкуство.
СЕРГЕЙ КОМИТСКИ (режисьор и писател)
Comments